Вижте какво публикуваха Вестник “Банско Утре”
25 май 2018 г.
Бански буквар излиза 32 години преди Рибния
Марко Теодорович Везьов, който имал кантора във Виена, издал първия светски учебник у нас
Елица ИЛЧЕВА
Разговорът за българската просвета и култура, който традиционно се върти в дните около 24 май, не минава без споменаването на Паисий Хилендарски и Неофит Рилски. Приносът на града ни обаче не се изчерпва с тези две имена. И до днес остава малко известно, да не кажем почти неизвестно, че и други двама банскалии от две поколения на един род са свързани не просто с книжнината, но и с полагането на нейните основи. Това са Марко Теодорович Везьов, често срещан в архивните документи като Марко Теодорович или Марко Хаджитодоров, и неговият племенник Марко Георгиевич Везьов. Както повечето родолюбци от онова време, и двамата са били видни търговци с връзки в Европа, които в зората на Възраждането прозирали нуждата от налагането на българщината за оцеляването на нацията.
Благодарение на покойната вече Екатерина Бояджиева, потомка на Хаджи-Вълчовия род и автор на дългогодишни изследвания за града, и по-конкретно – на книгата й „Банско през Възраждането“, в която на 286 луксозни страници със 142 илюстрации прави описание на фамилиите тук, днес можем да ви разкажем историята на първия български учебник. И това съвсем не е Рибният буквар на Петър Берон от 1824 г.
Повече от три десетилетия преди него – през 1792-ра, Марко Теодорович Везьов дава средства за отпечатването на първата новобългарска учебна книга, с която се нарушава църковнославянската традиция и се въвеждат елементи на светската система на обучение. Букварът е издаден под заглавие: „Первое оучение хотящими оучится книг писмени Славянскими, називаемое Буквар“. С въздействието си в тази насока той изпълнява ролята на учебник на прехода от църковнославянски към говоримия език, към съвременното и широко разбираемо предаване на граматиката, към обогатяването на училищната просвета.
За съществуването на това издание съобщава първи Любен Каравелов в статията си „Българската журналистика” във вестник „Московские новости” през 1862 г. В нея той споменава, че още в 18-ото столетие се срещат книги „на славяноруски“ като тази на Г. Марка Булгара, родом из Банско“.
В началото на ХХ век проф. Йордан Йорданов попада на буквара в Самоковско и веднага публикува заглавната му страница и данни за него и в двете издания на „Българските старини из Македония” от 1908 и 1931 г. Тук авторът използва учебника като ярък документ за българското народно самочувствие и същевременно споменава, че „Марко Теодорович е един от българските търговци от село Банско, (Разложко), установили търговски връзки с Виена, когото вероятно патриотични сърби ще са подканили да се заеме с издаването“.
„Ако вникнем по-дълбоко в търговското минало на Банско, ще се убедим, че това твърдение изглежда напълно правдоподобно“, пише Екатерина Бояджиева. В столицата на Австро-Унгарската империя търговците от Източна Европа имали свой център – църквата „Св. Георги“ и стария виенски пазар за месо. Срещите им ставали в близкото кафене „При белия вол“. Затова е напълно логично Марко, който имал кантора във Виена, да е посещавал средището на южнославянските прекупвачи, където се обсъждали не само техните дела, но и най-наболелите проблеми в живота на страдащите от владичеството, зараждали се и мислите за национална просвета и национално образование. „Именно в такава обстановка трябва да е изникнал и въпросът за съставянето и издаването на такъв буквар, който да даде по-широки знания на децата и да насочи учителите към нови методи за по-лесното им усвояване. И тъй като за тази задача са били необходими много средства, с нея се захваща един от най-заможните представители на търговското съсловия – банскалията Марко Теодорович“, уточнява Бояджиева.
Според изследването й Везьов не само плаща издаването, но и се заема с разпространението на книгата из българските земи, което се потвърждава от факта, че у нас са открити доста екземпляри (повече от тези на Бероновия буквар) от това учебно пособие. Известни са цели 12 броя, съхранявани в Националната библиотека, библиотеката на СУ „Климент Охридски“, Музея на народното образование – Габрово, Музея на Възраждането – Котел, както и от няколко частни лица.
С името на своя иждивител (издател) – така остава известен букварът и въпреки че в историята не се записва с толкова голяма популярност, се явява ценно помагало и славна страница от миналото, изява на културната взаимност на балканските народи. До 1824 г., когато излиза Бероновата книга, българските деца именно оттук са придобивали знания по история, геометрия, аритметика и др.
На заглавния лист на книгата четем освен „Первое оучение хотящими оучится книг писмени Славянскими, називаемое Буквар“ и това, че той е „с многими полезними и потребними наставлениями, по каторима возможно в кратком времени отрока не само Церковния, но и Гражданския Словенскаго язика писания“.
Несъмнено, осъзнал голямото значение на своето дело, Марко подчертава в заглавието своята национална принадлежност – „булгара, родом из Разлога“. Екатерина Бояджиева изрично подчертава, че по онова време повечето банскалии, търгуващи с Европа, извън пределите на България, пишели по-широкото географско понятие – Разлога, вместо малкото тогава селище Банско.
Букварът е от цели 130 страници и съдържа „Предувледомление“ и 9 раздела – „О писменах“, където е включена гражданска кирилска азбука, „О слогах“, „О речениях“, „О речах“, „О слогах под титлями“, „О богопознания“, „О молитве“, „О числах“, „О гражданских вещах“. Последният има три подразделения – „О времени“ (с понятията век, година, месец, седмица, годишни времена и елементите огън, въздух, земя), „О географии“, където са включени частите на света – Европа, Азия, Африка, Америка, и „О истории“, разделена на духовна и светска. Следва „Придаток“, в който са отбелязани задължителни според автора научни исторически събития като например „1373 изобретение хартии било“ и др.
Интересно е, че съставителят на буквара, излязъл от печатницата на сърбина Стефан Новакович, не е посочен, но е очевидно, че той е извършил преработка на основата на съществуващи дотогава буквари (вероятно този на Захария Орфелин от 1776 г., който пък е подобрено издание на руския буквар на Феофан Прокопович (1681 – 1736). Той бил на печатна кирилица и най-масово ползван в първата половина на XVIII век в Русия.
Българският учебник започва с гражданска и черковнославянска азбука. Като методика се изисква преди училище да има домашна работа – докато децата си играят с буквите, някой от семейството да иска точно определена от тях, написана на картонче. В училище пък даскалът показва буквите и ги именува, а същото трябва да правят и учениците. Главните букви се изучават отделно от малките.
Овладяването на четивната техника продължава с многосрични думи, изречения и кратки текстове. Първоначално това са молитви от буквара на Прокопович. След тях са дадени черковнославянските и арабските цифри и примери за четирите аритметични действия и т.н.
„Безспорно е, че най-голямото достойнство на този най-ранен за българите учебник е въвеждането на светската система на обучение. С неговото издаване Марко Теодорович Везьов влиза в летописа на Българското възраждане като сторонник на просветата и културата и ревностен родолюбец“, подчертава в изследването си Екатерина Бояджиева. Тя предполага, че е възможно в биографията му да има и други подобни дела, за които обаче не са открити документи.
Известно е, според приблизителни пресмятания, че Везьов е роден около 1760-а. Вероятно още много млад е проявил предприемчивост и трудолюбие, за да е възможно едва 30-годишен да даде необходимите средства за своето родолюбиво дело. В паметта на банскалии е запазен споменът за това, че е развивал широка търговия не само с памук, но и със сахтиян (обработена козя кожа), сусам, афион (сънотворен мак), и всичко изнасял във Виена.
Сведения за дейността му са открити в съхранявания в музея на Неофит Рилски търговски тефтер. В епархиалния поменик на манастира „Зограф“ на Атон пък е отбелязано посещение на банскалии от 1819 г., където е записано името на Марко и други членове от неговата фамилия.
Имотите му – къща, двор и градина, се намирали в центъра на Банско, западно от църквата, където днес е основното училище „Неофит Рилски“, а непосредствено до тях били дворното място и градината на неговия брат Георги и племенника му Марко Георгиевич, с когото често погрешно е отъждествяван. Племенникът, за когото ще ви разкажем в следващ брой, е бил на служба при сръбския княз Кара Георги и също е с неотменим принос за възрожденската ни просвета и култура. Авторът на буквара е имал един син – Тодор, а името на съпругата му не се помни. Годината на смъртта му също е неизвестна, но вероятно е около 1840-а.
https://www.facebook.com/371539779676663/photos/a.372130239617617/1017296988434269/
Любопитен факт е, че един от наследниците на Марко Везьов – Костадин Везьов от Банско също е издал не малко книги и професионална литература. Той живее в Чикаго и през 2020 г. бе отличен от NGC- водещата и най-престижна компания за издаване на сертификати за монети в света с награда нумизмат номер едно измежду над 23 000 участника в целият свят.
Същият е издал и първият каталог в света на български сертифицирани монети, които може да се види в националната библиотека както и в библиотеката на сената в САЩ. Той е издал и множество каталози на сертифицирани монети на САЩ и Северна Македония както и каталог на Българските банкноти. Явно е, че патриотизмът и родолюбието се предават и по генетичен път.
Да обичаш и милееш за родината си където и да се намираш по света и да прославяш името на България за едни е призвание, за други дълг, за трети е възпитание в чест и достойнство, и родолюбие. Патриотизмът във всичките му измерения е агрегатно състояние на духът, което тече във вените и се предава по генетичен път от баща на син, от векове за векове.
Ние от fbnovini.com публикуваме без редакторска намеса.
Ние от fbnovini.com публикуваме Фейсбук съдържание на основание т. 2.4 от Statement of Rights and Responsibilities на Фейсбук: ”Когато публикуваш съдържание или информация, използвайки настройката “публично”, това означава, че позволяваш на всеки, включително и на лица извън Фейсбук, достъпа до и употребата на тази информация, както и да я свързват с теб (например с твоето име и профилна снимка).
Ние от fbnovini.com публикуваме без редакторска намеса.
